ПДЧ - Плоскости от Дървесни Частици

ПДЧ е най-масовият в световен мащаб продукт за производство на мебели. Плочите, които се използват от РЕА 4 са произведени в Германия и Австрия. Те са екологично чисти и не съдържат вредни за здравето емисии (лепила). Отговарят на утвърдения в Европа стандарт Е1. Имат необходимите якостни качества и здравина, осигуряващи високия гаранционен срок на мебелите на РЕА 4. Структурата на плочите е изключително фина към двете повърхности което осигурява гладкостта на повърхностния слой. Съставът на частиците (прецизна комбинация от широколистна и иглолистна дървесина) е специално подбран за обезпечаване на максимална здравина и оптимално тегло от 750 кг/куб.м. Плочи с по-малка плътност не съдържат необходимото количество дърво в обема за да осигурят здравината на крайния продукт. Мебели, произведени от ПДЧ с по-малко относително тегло са по-евтини, но и без добра гаранция.

Предимства: • конвенционален продукт, масово използван поради добрата си цена; • качественият материал осигурява здравина и голям гаранционен срок; • ударо- и износоустойчив материал; • технологично удобен за производство на различни по дизайн и размери мебели.

Недостатъци: • При продължителен престой във вода се поврежда (раздува). Поправка – само със замяна на целият детайл. ПДЧ – съкратено от Плоча от Дървесни Частици. Този сравнително нов дървесен материал е патентован през 1936 година от Пфол. Първият завод за производство на еднослойни и трислойни плочи от дървесни частици е създаден през 1941 година в Бремен – Германия. Той е произвеждал по 10 тона плочи от дървесни частици дневно. Основни суровини са били изсушена смърчова дървесина и фенолни смоли. Година по-късно е формулирано наименованието “плочи от дървесни частици”. Тогава започва и прилагането на формалдехидни смоли като свързващи вещества.Грубите плочи от дървесни частици се състоят от дълги трески, чието направление в повърхностния слой е успоредно на повърхнината на плочата и перпендикулярно в нейната сърцевина. Ето защо тяхната якост на огъване в надлъжна посока е по-голяма отколкото в напречна. След шлайфане и лакиране те намират приложение в мебелното производство.Най-често употребяваните плочи от дървесни частици са трислойните. Средният им слой е от по-груби, а двата по-тънки повърхностни слоя – от по-фини и плътно пресовани частици. В мебелното производство най-широко приложение намират плочите от дървесни частици, покрити меламинови смоли.

Плоча с минерален произход (solid surface)

Плочите с минерален произход имат две основни съставни части. Това са минералните пълнители и свързващите вещества. Като минерален пълнител най-често се използва алуминиев хидроксид, а свързващите материали са акрилни или полиестерни смоли. След добавянето на различни модификатори протича полимеризационен процес, при който съдържащите се вещества се “претопяват” в композитен материал. Съдържанието и качеството на отделните съставни части определят качеството на крайния продукт. Показателите на отделните суровини, като например твърдост и пластичност, се съчетават чрез прецизни процедури. Алуминиевият хидроксид или трихидроксид е естествен минерал, който се добива чрез разграждане на алуминиевия бокситов камък. Наподобяващият алабастър каменен материал служи като пълнител и придава на плочите с минерален произход присъщите им качества и каменна оптика. В зависимост от продукта съдържането на минерали варира между 45 - 70 %. Свързващият материал - акрилна или полиестерна смола - съдържа най-малко 30 % минерали и придава на материала еластичност и пластичност. Материалите получени с акрилна смола са с по-голяма UV устойчивост и са с по-голяма твърдост. Широката гама от цветове на плочите с минерален произход се получава чрез добавянето на естествени или синтетични цветни прахове. Обработват се на същите машини и инструменти, както при работа с дървесина и плочести материали. Забавят появата на пламък при евентуален пожар, имат ясно изразени антипиренни свойства. Плочите са химически стабилни, нетоксични и антиалергични. На стайна температура не отделят газове или вредни частици. Поради това си качество са особено подходящи за употреба в библиотеки, музеи и за облицовка на стени в операционни зали. От тях лесно се отстраняват експлоатационни дефекти. Mогат да се коригират дребните повреди и тъй като са масивни и хомогенни, няма опасност нито от деламиниране, нито от избеляване на цветовете. Търпят разнообразни модификации и промени на формата без много усилия. Външният им вид не се променят поради равномерното разпределение на пигментите по целия обем. Дори директната слънчева светлина не може да им повлияе неблагоприятно. Пигментите се добиват от естествени вещества и в тази връзка особено впечатляваща е възможността за проникване на светлина в материалите с цел постигане на специални дизайнерски ефекти. Цветовите решения са невероятно разнообразни. Предоставят възможности за термично формоване, лесно рязане, слепване без образуване на фуги (използват се само стандартни дърводелски машини и инструменти – фреза, циркуляр, шлайфмашина), чрез които се постигат интересни ефекти по повърхността. Поради устойчивостта си на натиск, красивия и естествен външен вид и възможността за постигане на многообразни форми плочите с минерален произход намират широко приложение за интериорни решения: В здравеопазването – обзавеждане на клиники, лаборатории, болници и медицински кабинени за облицивки на стени, лабораторни мивки, работни плотове. • В общественото хранене – за работни плотове, мокър бар, мивки • В обществени сгради – за облицовки, мивки, подпрозоречни дъски, плотове • В частни домове – бани, кухни – за плотове в кухни, мивки за кухни, плотове и мивки за бани и др.

Предимства: • Осигуряват висока хигиеничност благодарение на структура си в която липсват пори. Това не позволява задържането на мърсотия и развитието на бактерии. • Почистват се лесно с обикновени препарати. Не са необходими специални средства за полиране и хигиенизиране. • На повърхността им не се образуват петна от разлети течности и други замърсители. Това се дължи на отсъствието на пори, което не позволява проникването на течности в дълбочината на материала. Обичайните петна се премахват лесно. Замърсяванията, предизвикани от хранителни продукти, бои, флумастри и обгаряния от цигари, се отстраняват бързо с традиционни препарати. • Устойчиви са на високи температури (до 160° С). Не абсорбират части от храни, миризми или бактерии. • Голяма трайност дължаща се на хомогенния състав на плочите. • Приятни са на допир и създават усещане за мекота и топлина в сравнение с естествения камък По-ниска маса в сравнение с естествения камък

Недостатъци: • При температура над 160° С се получава топлинна деформация, над 180° С започват да се нарушават вътрешните връзки. Въпреки издръжливостта им е препоръчително да се слагат подложки под горещите кухненски съдове или уреди.

Технически камък

Това е конгломериран камък 93% от този продукт са естествени материали –инертни зърнести компоненти: натрошен гранит, огледала, кварцов пясък и тн. комбинирани със 7% добавки: силициев прах, полиестерна смола и оцветители. произведен по специална технология . Производствена технология на техническия камък : • Смесват се различните съставки. • Сместта се пресова под високо налягане и температура на плотове. • Повърхността на полу-готовия продукт се обработва. • Плотовете се калиброват.

Предимства: • Благодарение на отличните си технически характеристики, уникален дизайн, размери и богата цветова гама, технически камък намира приложение във всички сфери на дизайна, и е в състояние да задоволи вкусовете и изискванията и на най-придерчивите клиенти. • На външен вид се доближава до естествения камък, а спрямо някои показатели дори е с по-добри показатели. : дълъг живот, идеален за площи с високо натоварване, не се чупи при транспортиране и полагане. • Ниска попиваемост: не се цапа, не позволява развитието на бактерии, идеален за изделия в пряк допир с храна. • Богата цветова гама; • Разнообразна повърхностна обработка: гланц, полугланц, мат, браш • Широко поле на приложение: подови настилки и стенни облицовки, первази и прагове, кухненски плотове, маси, мебели, плотове за бани, облицовка на камини, басейни и т.н., подходящ за площи с високо натоварване като летища, търговски центрове, спирки, офиси, банки, хотели, магазини. • Лесна поддръжка.

Дървесина

Дървесината се употребява за изработване на врати,прозорци,подови конструкции,настилки,мебели, облицовки на стени, и тавани и др.При производството на изделия от дървесина се получават отпадъци и материали-стърготини,които се употребяват за производството на плочи.

Предимства: • Дървесината е един от основните материали,използвани както в миналото така и в съвременното строителство и интериора.Широкото и приложение се дължи на редица положителни свойства,като малка обемна плътност,лесна обработваемост, якост на натиск и опън, малка топлопроводимост,якост на продължително натоварване и др.

Недостатъци: • Като недостатъци на дървесината може да се отчетат нейната хигроскопичност, склонност към загниване,нееднаква твърдост,якост и еластичност,лесно се запалва и гори има нееднороден строеж.Недостатъците са отколонения в хорналния строеж и норналните св-ва на дървесината, причинени от повреди и болести.Това са : пукнатитни; чепове, витораслост . • Болести по дървесината: Появяват се по време на растежа на дървото,по време на обработката или експлоатацията му.Това са : гниене;повреди от насекоми.Предпазването на дървесината от болести и пожари се извърщва ,чрез третиране с различни антисептични и антипиренни вещества. • Антисептиците са водоразтворими/натриев флуорид,меден сълфат/,маслени/креозот,карболинеум,каменовъглен катран/ и пасти.Като антипирени се употребяват силикатни огнезащитни бои/смес от водно стъкло,пълнители,пигменти и пластификатори/.

Метали

1. Неръждаема стомана

Неръждаемата стомана е стоманена сплав с минимално съдържание от 11,5% хром 18/10 неръждаема стомана 18/10 е популярното название на вид неръждаема стомана, съдържаща до 18% хром и 8-10% никел. Съдържанието на хром определя устойчивостта й към корозия, а добавеният никел позволява полиране до огледален блясък, подобрява корозоустойчивостта при високи температури и придава здравина. Този тип стомана често бива използвана за изработка на масови домакински съдове (тенджери, плата) и прибори. Неръждаема може да се нарече стомана с най-малко 10.5% свободен хром (реално над 13%). При контакт с кислорода от въздуха, хромът образува невидим оксиден слой, който предпазва стоманата от ръждясване. При нарушаване на този слой той бързо се възстановява отново. Названието 18/10 е преди всичко търговско. Стандартизираното название на популярната стомана 18/10 е steel grade 304 – наименование, с което е вписана в каталозите. Steel grade 304 може да съдържа 18-20% хром и 8-10% никел. Повишаването на съдържанието на никел повишава качеството и устойчивостта на стоманата, но също и цената. Висококачествените стомани съдържат 10% никел.

2. Алуминий

Алуминия (лат. aluminium) е мек, лек, сребристо-бял, твърд метал. Широко се прилага като конструктивен материал. Основните качества на алуминия са лекота, податлив на щамповане, устойчив на корозия, висока топлопроводимост. Тези свойства правят алуминия извънредно популярен при производството на кухненски прибори.Основният недостатък на алуминия е малката механична здравина. Ето защо обикновено се използва сплав с малки количества мед и магнезий, известна под името дуралуминий (Дурал). Тя широко се използва в производството на самолети и други летателни апарати, военната техника. Дуралуминият е як като стомана, но е три пъти по-лек от нея.

Предимства: • Металите се характеризират с голяма якост,пластичност,блясък, способност да се ковът,валцуват, изтеглят и др. Металите представляват почти ¾ от всички елементи съществуващи в природата.

Огледало

Огледало се нарича гладка полирана повърхнина, чиято повърхност има отражателна способност с висок коефициент. Изработва се от пометалено стъкло или само от метал. Огледалата биват плоски, вдлъбнати, изпъкнали, сферични, елиптични, цилиндрични и др. Освен в ежедневието, огледалата се използват в телескопи, лазери и промишлено оборудване. Повечето огледала са предназначени за видима светлина, но има и такива, отразяващи други части от електромагнитния спектър

Стъкло

Стъклото, в чистата си форма, е прозрачен, относително здрав, твърд, по същество инертен и биологически неактивен материал, който може да бъде оформен в много гладка непропусклива повърхност. Тези качества водят до множество употреби на стъклото. Стъклото обаче е крехко и се чупи на остри парчета. Тези свойства могат да се модифицират или дори да се променят напълно с добавянето на други съставки или чрез топлинна обработка. Метални добавки в стъклената смес могат да създадат различни цветове. Тук е добавен кобалт за получаването на синьо оцветено декоративно стъкло. Стъклата са хомогенни аморфни материали, произвеждани обикновено при бързо охлаждане на подходящ разтопен вискозен материал, при което не се оставя време за образуването на подредена кристална решетка. Стъклата могат да бъдат направени от много материали, въпреки че обикновено се използват само няколко вида. Метали и метлани оксиди се добавят към стъклото при производството му за промяна на цвета. Манганът се добавя в малки количества, за да премахне зеления оттенък, предизвикван от желязото, или в по-висока концентрация, за да придаде на стъклото аметистово оцветяване. Както и манганът, селенът може да се използва в ниски концентрации за обезцветяване на стъклото или в по-високи за придаване на червеникав цвят. Ниски концентрации на кобалт (0,025 до 0,1%) водят до синьо стъкло. Калаен оксид с антимонов и арсенов оксид създават матово бяло стъкло, използвано за пръв път във Венеция за производството на имитация на порцелан. 2 до 3% меден оксид оцветяват стъклото в тюркоазено. Чистата мед създава много тъмно червено матово стъкло, което понякога се използва като заместител на златното рубинено стъкло. Никелът, в зависимост от концентрацията, предизвиква синьо, виолетово и дори черно оцветяване. Добавянето на титан създава жълто-кафяво стъкло. Златото, в много ниски концентрации (около 0,001%), придава на стъклото цвят на рубин, а в още по-малко количество — по-слабонаситен червен цвят, често наричан „боровинков“. Уранът (0,1 до 2,0%) придава на стъклото флуоресцентно жълт или зелен цвят. Радиоактивността на урановото стъкло обикновено не е опасна, но при стриване на прах, например при полиране с шкурка, вдишаният прах може да бъде канцерогенен. Сребърните добавки (особено сребърният нитрат) предизвикват цветове от оранжево-червено до жълто. Начинът на нагряване и охлаждане на стъклото може значително да повлияе на цветовете, предизвиквани от тези добавки. Протичащите химични процеси са сложни и не напълно изяснени. Често се изобретяват нови оцветени стъкла. Понякога стъклото се получава естествено от вулканична лава. Това стъкло се нарича обсидиан.

Видове стъкло

1. Плаващо стъкло

90% от плоското стъкло в света се произвежда чрез технологията на плаващото стъкло, изобретена от сър Алистър Пилкингтън от Pilkington Glass. При нея разтопеното стъкло се излива в единия край на вана с разтопен калай. Стъклото се стича по калая и се подравнява, създавайки плоска повърхност от двете страни. Стъклото бавно се охлажда и втвърдява, докато преминава по разтопения калай, след което излиза от ваната като непрекъсната лента. След това стъклото се полира. Завършеният продукт има почти идеално успоредни повърхности. Стъклото се произвежда в стандартни дебелини от 2, 3, 4, 5, 6, 8, 10, 12, 15, 19 и 22 мм. Плаващото стъкло представлява опасност при определени приложения, защото се чупи на големи назъбени парчета, които могат да предизвикат сериозни наранявания. Много строителни нормативи по света ограничават употребата на плаващо сткъло на места с висок риск от счупване и наранявания, като бани, врати и малки височини в училищата.

2. Равнинно стъкло

Преди изобретението на Пилкингтън плоското стъкло обикновено се произвежда чрез екструдиране или валцоване. Повърхностите не са оптически успоредни, което предизвиква изкривявания на образа. Оптически успоредни повърхности са постигани чрез механично полиране, което значително оскъпява продуктите.

3. Цилиндрично стъкло

Това е друг популярен метод за производство на плоско стъкло преди въвеждането на метода на Пилкингтън. Стъклото се издухва в кух цилиндър, краищата му се отрязват и той се разцепва по дължина. След това се нагрява отново и цилиндърът се разгъва в равна повърхност. Това е първият метод за производство на плоско стъкло, затова стъклата са били с малки размери. След това са известни и други методи - преди технологията на плаващото стъкло, като: Фурко, Питсбърг, Асахи и др.

4. Закалено стъкло

Закаленото (или темперирано) стъкло се произвежда чрез топлинна обработка на плаващо стъкло. Стъклото се разрязва до необходимия размер и всички обработки (като полиране на ръбовете или пробиване на отвори) се извършват преди закаляването. Стъклото се поставя в пещ, която го нагрява над точката на закаляване от 600 °C. След това стъклото бързо се охлажда с въздух. Това създава натискови напрежения по повърхността на стъклото, уравновесени от опънни напрежения в дълбочина. Схемата на охлаждане може да се види при наблюдение на стъклото с поляризирана светлина. Закаленото стъкло обикновено има якост, шест пъти по-висока от тази на обикновеното стъкло. От друга страна закаленото стъкло има и недостатъци. Поради вътрешните напрежения всяка повреда по ръбовете на стъклото предизвиква начупване на дребни парчета. Това е причината то да бъде рязано преди закаляването и да не може да бъде обработвано след това. Освен това повърхността на закаленото стъкло е по-мека от тази на обикновеното и е по-податлива на надраскване.Закаленото стъкло обикновено се използва в елементи без рамки (например като врати без рамки) и за конструктивни цели. Закаленото стъкло се счита за по-малко рисково от обикновеното, поради по-високата си якост и факта, че се чупи на малки заоблени парчета, които е по-слабо вероятно да предизвикат наранявания.

5. Ламинирано стъкло

Ламинираното стъкло е изобретено през 1903 от френския химик Едуар Бенедиктюс. Вдъхновен от стъклена епруветка, покрита с пласт целулозен нитрат поради лабораторна небрежност, която, изпусната се чупи, но не се разпада на парчета, той създава стъклено-пластмасов композит, за да намали нараняванията при автомобилни произшествия. Новият материал не е възприет веднага от производителите на автомобили и първото му широко приложение е в производството на противогази през Първата световна война. Днес ламинираното стъкло се произвежда чрез свързване на два или повече слоя обикновено плаващо стъкло с пластмасов вътрешен слой, обикновено от поливинил бутарил (PVB). PVB се поставя между стъклата, които след това се нагряват до около 70 °C и преминават през валцоване, за да се извадят остатъците от въздух и да се създаде първоначална връзка. Типична схема на ламинирано стъкло е 3 мм стъкло / 0,38 мм междинен слой / 3 мм стъкло. Това дава краен продукт, означаван като ламинирано стъкло 6,38. Междинният слой задържа двата пласта стъкло, свързани дори след счупването им, и високата му якост предотвратява начупването на стъклото на големи остри парчета. Повече слоеве и по-дебело стъкло допълнително увеличават здравината. Бронираните стъклени панели, направени от дебело стъкло и няколко междинни слоя могат да достигнат до 50 мм дебелина. Друго свойство на PVB е, че подобрява звукоизолиращите свойства на стъклото чрез демпферния ефект и освен това спира 99% от преминаващата ултравиолетова светлина. Ламинираното стъкло се използва обикновено при повишен риск от наранявания. Типично приложение на ламинирани стъкла са витрините на магазини и прозорците на автомобили.

6. Самопочистващо се стъкло

Едно скорошно изобретение, отново на Pilkington Glass, е така нареченото самопочистващо се стъкло, предназначено за строителството, автомобилостроенето и други области. 50-нанометрово покритие от титанов оксид по външната страна на стъклото създава два механизма, по които стъклото се самопочиства. Първият е фотокатализиращия ефект, при който ултравиолетовите лъчи катализират разпадането на органичните съединения по повърхността. Вторият е хидрофилизиращият ефект, при който водата формира тънък слой, отмиващ разрушените органични съединения.

МДФ - Плоскости от Дървесни Влакна

MDF е абревиатура на Medium Density Fibreboard, и в превод означава Дървесно влакнести плоскости със средна плътност. Това е сравнително нов материал, изобретен 60-те години, въведен в мебелното производство през 80-те и наложил се през 90-те години на миналия век. Днес областите на приложение на този материал непрекъснато се увеличават. MDF е произведен от дървесни влакна чрез използване на висока температура и натиск. Влакната са слепени със синтетични лепила. Няколко съставни части са прибавени за подобрение на полезните свойства на MDF плоскостите по време на обработка. Гладката повърхност на плоскостите, устойчиви ръбове и хомогенната структура определят разнообразното им приложение. Тези плоскости се използват в мебелната промишленост, подходящи за фрезоване, лакиране и друго използване на закрито. Удобни са за директна повърхностна обработка-боядисано лаково покритие или в комбинация с естествен фурнир и масивно дърво. Фурнированите MDF плоскости могат да бъдат шлайфани и нешлайфани. Фурнированият MDF се явява като заместител на масивната дървесина в мебелното производство. Този материал има много предимства: Премахват се много от трудоемките операции, като: слепване, оразмеряване, шлайфане. Много по-кратки срокове за производство на крайно изделие. Байцване – техника, която позволява да се смени цвета на дървесината (в случая фурнира). На пазара се предлагат голямо разнообразие от байцове и лакове, което е предпоставка за реализация на нестандартни интериорни решения и цветове. Фурнирите, които се използват от РЕА 4 са произведени в Европейския съюз от масивно дърво. По този начин се постига максимално сходство в цвета и формата на фладера, така че двата материала да се съчетават и допълват добре. Естественият фурнир съхранява красотата и изяществото на естественото дърво. Природата влиза във вашия дом. Какво по добро от това да работим и живеем в хармония с природата? Чрез хубавите мебели от естествен фурнир дървото има своя втори живот.

Избери своят цвят

Всеки цвят притежава свои собствени качества, които въздействат на настроението и емоциите Ви. В тази връзка, особено важно е да прецените в кои тонове ще е най-подходящо да аранжирате дома си. Независимо от това дали искате да го изпълните с повече енергия или искате да медитирате в спокойна атмосфера, трябва да знаете няколко основни правила за правилното подхождане към цветовата гама.

Червено

Ако търсите повече вълнение и силни усещания, за Вас е червения цвят. Той Ви прави по-жизнени, по-открити, придава кураж и самоувереност. Подходящ е за трапезария или друга стая, където се събират повече хора.

Розово

Розовото има опияняващ ефект. Създава романтична атмосфера и е подходящ цвят за банята.

Оранжево

Кой не иска да се наслаждава на живота в пълната му сила? Оранжевото вдъхва щастие, желание за социални контакти и освен това, дава енергия.

Жълто

Жълтото се асоциира със съзнанието, мъдростта и яснотата. Интересното е, че изостря апетита, така че е подходящ избор за кухнята или всекидневната.

Зелено

Зеленото е цвета на баланса, съзерцанието и вътрешния мир. Дори и отделни, малки елементи в зелено, биха могли да върнат душевното Ви равновесие. Подходящ е за спалнята.

Синьо

Този цвят успокоява, връща доброто здраве и психическа стабилност. Направете спалнята си истински рай на спокойствието като я аранжирате в синьо.

Индиго

Този цвят се свързва с интуицията и въображението. Той стимулира сънищата и отново е подходящ за спални помещения. Бъдете смели и креативни и боядисайте стените в цвят индиго.

Пурпурно

Пурпурното е цвета на креативността и вдъхновението. Говори за артистизъм, а бледолилавото действа успокояващо. Не забравяйте, обаче, че този тип терапия не е наука, за това подберете цветове, които наистина харесвате.

Повечето хора си мислят, че гамите в едноцветния (монохромен) интериор се свеждат единствено до черния и белия цвят и забравят, че има и много други варианти. Вярно е, че в основата на добрия интериор стоят именно тези два цвята, но все пак има неща, които може да направите, за да го допълните, обогатите и направите по-интересен.

• Ако сте заложили на монохромен дизайн при аранжирането на интериора, но крайният ефект Ви изглежда някак скучен, можете да запазите основния фон бял, но няма причина, която да Ви спира да изберете други нюанси като червено или лилаво например. Можете да декорирате бяла стая с червени столове или оранжева възглавничка, червени рамки за картини или дори да подходите по-нетрадиционно, като направите пода червен. • Черно-белите фотографии са чудесен финален акорд на едноцветния интериор. Изборът, дали да ги поставите на бяла или черна стена, остава изцяло Ваш.Ако ги поставите на черна стена, ефектът ще бъде по-драматичен и артистичен.На бяла стена ще придадете усещане за минималистичен дизайн. • Монохромен дизайн можете да използвате и ако искате да създадете оптическа илюзия в помещението – дали желаете то да изглежда по-голямо или по-малко. От Вас зависи, дали в него ще поставите предмет, който да служи за акцент. Добър ефект бихте постигнали и ако изрисувате с помощта на художник една от стените.